* * *

22.10.2014 г., 13:57 ч.

Поезия » Философска

601 0 0

Надежда

Сака ми с надежда открадна злобата.

Опитах да я стигна -

избяга ми в нощта.

Погубената вяра в ръцете си държа.

Детенце ме погледна:

"Какво пък е това?

Нали копнежа гони

пак до утринта.

Спри и ще погубиш

цялата душа.

Злобата е слаба,

тичай с вятъра!

Детенцето върна

надеждата в нощта,

Дяволът помръкна

без мен и в злобата!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.