* * *
Надежда
Сака ми с надежда открадна злобата.
Опитах да я стигна -
избяга ми в нощта.
Погубената вяра в ръцете си държа.
Детенце ме погледна:
"Какво пък е това?
Нали копнежа гони
пак до утринта.
Спри и ще погубиш
цялата душа.
Злобата е слаба,
тичай с вятъра!
Детенцето върна
надеждата в нощта,
Дяволът помръкна
без мен и в злобата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Димитрова Всички права запазени
