* * *

22.10.2014 г., 13:57 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 1

713 0 0

Надежда
Сака ми с надежда открадна злобата.
Опитах да я стигна -
избяга ми в нощта.
Погубената вяра в ръцете си държа.
Детенце ме погледна:
"Какво пък е това?
Нали копнежа гони
пак до утринта.
Спри и ще погубиш
цялата душа.
Злобата е слаба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
Ере(о)тично

Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
Колко тежи онази сълза?

Колко тежи онази самотна сълза, спотаена във крайчеца на окото, която неволно се спуска в нощта, раз...

Още произведения »