17 окт. 2009 г., 16:24

* * *

624 0 0

Колко е пусто, когато те няма,

като бедуин в пустиня се чувствам сега,
ще ти кажа нещо и знай, че е вярно,
не мога без теб... разбери това!

Липсваш ми, мило мое момче,
липсваш ми, дори когато си с мен,
в мислите мои, в душата, в сърцето,
жадувам да съм с теб всяка нощ, всеки ден!

Ела при мен и бъди щастлива,
знам, че ще бъдеш такава тогаз,
ела, те моля, не бъди свенлива,
направи щастлив и мене в тоз час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотен Самотник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...