...

Татко дишаше тежко много лета.

Спомен от мините и войниклъка.

Избрал в забоя двуглава беда,

като на руска рулетка – тютюн или силикоза.

Върнал се вкъщи млад и красив,

не чувствал коварни каверни.

Силен и здрав, нехаел, че Бог

пише поименно свойте тефтери.

Сладък порок, като плод забранен,

с мирис загадъчен, мъжки.

Виря цигара с маникюра лилав,

дим като плащ ме обгръща.

Чувам укори често, по-рядко шеги.

Лошав навик от вчера, циганска жилка.

Татко от горе с дрезгав глас ме кори.

Дишам изтънко – дъха да ми стига.