Jun 29, 2018, 10:59 PM

...

524 0 0

Татко дишаше тежко много лета.

Спомен от мините и войниклъка.

Избрал в забоя двуглава беда,

като на руска рулетка – тютюн или силикоза.

Върнал се вкъщи млад и красив,

не чувствал коварни каверни.

Силен и здрав, нехаел, че Бог

пише поименно свойте тефтери.

Сладък порок, като плод забранен,

с мирис загадъчен, мъжки.

Виря цигара с маникюра лилав,

дим като плащ ме обгръща.

Чувам укори често, по-рядко шеги.

Лошав навик от вчера, циганска жилка.

Татко от горе с дрезгав глас ме кори.

Дишам изтънко – дъха да ми стига.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...