Jun 29, 2018, 10:59 PM

...

525 0 0

Татко дишаше тежко много лета.

Спомен от мините и войниклъка.

Избрал в забоя двуглава беда,

като на руска рулетка – тютюн или силикоза.

Върнал се вкъщи млад и красив,

не чувствал коварни каверни.

Силен и здрав, нехаел, че Бог

пише поименно свойте тефтери.

Сладък порок, като плод забранен,

с мирис загадъчен, мъжки.

Виря цигара с маникюра лилав,

дим като плащ ме обгръща.

Чувам укори често, по-рядко шеги.

Лошав навик от вчера, циганска жилка.

Татко от горе с дрезгав глас ме кори.

Дишам изтънко – дъха да ми стига.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...