Татко дишаше тежко много лета.
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив,
не чувствал коварни каверни.
Силен и здрав, нехаел, че Бог
пише поименно свойте тефтери.
Сладък порок, като плод забранен,
с мирис загадъчен, мъжки.
Виря цигара с маникюра лилав,
дим като плащ ме обгръща.
Чувам укори често, по-рядко шеги.
Лошав навик от вчера, циганска жилка.
Татко от горе с дрезгав глас ме кори.
Дишам изтънко – дъха да ми стига.
© Христина Комаревска Всички права запазени