Какво ли правя тук, защо ме има?
Аз – късче страх в света за смели хора.
Родих се в най-обикновена зима–
аз – сняг, започнал да вали нагоре.
Под стъпките ми скърцат стари болки.
Подхлъзна ли се, може да не стана.
Понякога си мисля, че наопаки
обърната Вселената е рана.
© Деница Гарелова Все права защищены