8 июн. 2012 г., 13:59

* * *

1.8K 2 12

       

 

        Моят поглед към теб

         няма да е вече поезия,

         нито вече музика.

         Няма да е разговор.

         Ще бъде поглед на художник,

         от който няма да можеш

         да се скриеш изцяло,

         или на учен, който изследва.

         Ако се обърнеш с думи към мен,

         отговорът ми вероятно ще бъде

         като даден от художник

         на модела, който рисува,

         който изследва...

         Не искам да ми бъдеш модел...

         Не искам да бъда художник...*

 

 

        *Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)

 

 

 

 

 

      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих го.
    За мен другото е без значение.
  • И на мен ми става лошо от него!
  • Разбира се, че това е текст на нищоговоренето и хвърлена с лека ръка хлъзгава следа на нищопоезията.Защото ако си търсил съдържание - то тази следа щеше да се самоизяви без скоби и оточнения.Би било явно и ясно.Останалото може да бъде бъбренето на тишината на дребните хищници. Джак
  • Не знам на кого може да му стане лошо, но аз се пренесох в един много красив и вълнуващ свят на картини, на поезия и музика! Бравос!
  • И аз прочетох старият стих,скътан в дрешника.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...