Моят поглед към теб
няма да е вече поезия,
нито вече музика.
Няма да е разговор.
Ще бъде поглед на художник,
от който няма да можеш
да се скриеш изцяло,
или на учен, който изследва.
Ако се обърнеш с думи към мен,
отговорът ми вероятно ще бъде
като даден от художник
на модела, който рисува,
който изследва...
Не искам да ми бъдеш модел...
Не искам да бъда художник...*
*Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)
© Фабер Всички права запазени
За мен другото е без значение.