8.06.2012 г., 13:59

* * *

1.8K 2 12

       

 

        Моят поглед към теб

         няма да е вече поезия,

         нито вече музика.

         Няма да е разговор.

         Ще бъде поглед на художник,

         от който няма да можеш

         да се скриеш изцяло,

         или на учен, който изследва.

         Ако се обърнеш с думи към мен,

         отговорът ми вероятно ще бъде

         като даден от художник

         на модела, който рисува,

         който изследва...

         Не искам да ми бъдеш модел...

         Не искам да бъда художник...*

 

 

        *Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)

 

 

 

 

 

      

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетих го.
    За мен другото е без значение.
  • И на мен ми става лошо от него!
  • Разбира се, че това е текст на нищоговоренето и хвърлена с лека ръка хлъзгава следа на нищопоезията.Защото ако си търсил съдържание - то тази следа щеше да се самоизяви без скоби и оточнения.Би било явно и ясно.Останалото може да бъде бъбренето на тишината на дребните хищници. Джак
  • Не знам на кого може да му стане лошо, но аз се пренесох в един много красив и вълнуващ свят на картини, на поезия и музика! Бравос!
  • И аз прочетох старият стих,скътан в дрешника.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...