8.06.2012 г., 13:59

* * *

1.8K 2 12

       

 

        Моят поглед към теб

         няма да е вече поезия,

         нито вече музика.

         Няма да е разговор.

         Ще бъде поглед на художник,

         от който няма да можеш

         да се скриеш изцяло,

         или на учен, който изследва.

         Ако се обърнеш с думи към мен,

         отговорът ми вероятно ще бъде

         като даден от художник

         на модела, който рисува,

         който изследва...

         Не искам да ми бъдеш модел...

         Не искам да бъда художник...*

 

 

        *Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)

 

 

 

 

 

      

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетих го.
    За мен другото е без значение.
  • И на мен ми става лошо от него!
  • Разбира се, че това е текст на нищоговоренето и хвърлена с лека ръка хлъзгава следа на нищопоезията.Защото ако си търсил съдържание - то тази следа щеше да се самоизяви без скоби и оточнения.Би било явно и ясно.Останалото може да бъде бъбренето на тишината на дребните хищници. Джак
  • Не знам на кого може да му стане лошо, но аз се пренесох в един много красив и вълнуващ свят на картини, на поезия и музика! Бравос!
  • И аз прочетох старият стих,скътан в дрешника.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...