8 jun 2012, 13:59

* * *

1.8K 2 12

       

 

        Моят поглед към теб

         няма да е вече поезия,

         нито вече музика.

         Няма да е разговор.

         Ще бъде поглед на художник,

         от който няма да можеш

         да се скриеш изцяло,

         или на учен, който изследва.

         Ако се обърнеш с думи към мен,

         отговорът ми вероятно ще бъде

         като даден от художник

         на модела, който рисува,

         който изследва...

         Не искам да ми бъдеш модел...

         Не искам да бъда художник...*

 

 

        *Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)

 

 

 

 

 

      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих го.
    За мен другото е без значение.
  • И на мен ми става лошо от него!
  • Разбира се, че това е текст на нищоговоренето и хвърлена с лека ръка хлъзгава следа на нищопоезията.Защото ако си търсил съдържание - то тази следа щеше да се самоизяви без скоби и оточнения.Би било явно и ясно.Останалото може да бъде бъбренето на тишината на дребните хищници. Джак
  • Не знам на кого може да му стане лошо, но аз се пренесох в един много красив и вълнуващ свят на картини, на поезия и музика! Бравос!
  • И аз прочетох старият стих,скътан в дрешника.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...