8 jun 2012, 13:59

* * *

1.8K 2 12

       

 

        Моят поглед към теб

         няма да е вече поезия,

         нито вече музика.

         Няма да е разговор.

         Ще бъде поглед на художник,

         от който няма да можеш

         да се скриеш изцяло,

         или на учен, който изследва.

         Ако се обърнеш с думи към мен,

         отговорът ми вероятно ще бъде

         като даден от художник

         на модела, който рисува,

         който изследва...

         Не искам да ми бъдеш модел...

         Не искам да бъда художник...*

 

 

        *Това мое стихотворение (доколкото е стихотворение) открих случайно преди няколко дни в джоба на една моя дреха. Писано е преди 5-6 години и го бях забравил напълно. Най-малкото, поради това, че може би не е чак дотам стихотворение, ако го прочетат напр. Отклонения и Тошко, може да им стане лошо от него!? ;)

 

 

 

 

 

      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих го.
    За мен другото е без значение.
  • И на мен ми става лошо от него!
  • Разбира се, че това е текст на нищоговоренето и хвърлена с лека ръка хлъзгава следа на нищопоезията.Защото ако си търсил съдържание - то тази следа щеше да се самоизяви без скоби и оточнения.Би било явно и ясно.Останалото може да бъде бъбренето на тишината на дребните хищници. Джак
  • Не знам на кого може да му стане лошо, но аз се пренесох в един много красив и вълнуващ свят на картини, на поезия и музика! Бравос!
  • И аз прочетох старият стих,скътан в дрешника.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...