23 апр. 2024 г., 10:32

***

457 1 0

*** 

Моето многоточие – нежна 

обич – макар неизказанa съвсем, 

но винаги желана трепетно – 

навсякъде съзирам я, тъй често ...

В сияйната усмивка на дете,

в театъра – с браво, за пиесата,

на приятел, в погледа

приветлив...

Гледка чудесна съзерцавам далеч, 

към Твореца с благодарност вечна – 

сред природа райска, че съм родена... 

В парка, цветята – красиви, свежи,

как чудно ухаят, с приказна 

нежност...

Пчеличките сбират сладък прашец, 

кръжат птици, танцувайки прелестно...

Целуват се млади, горят в копнеж 

в сумрака вечер с любов 

озарени.. 

А нощем в тревата свири щурче, 

мига в небето, феерия звездна ...

Някъде, чувам – свири и флейта,

топи се душата с обич смирена.

Хора свидни, все прекрасни, верни, 

с топлещи думи галят ми сърцето... 

Обич с нежност – Божи дар съкровен, 

тя с радост милва всеотдайно всеки ...      
Жалко за прaхосаното време, 

в наивния стремеж към обич нежна ...                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...