***

*** 

Моето многоточие – нежна 

обич – макар неизказанa съвсем, 

но винаги желана трепетно – 

навсякъде съзирам я, тъй често ...

В сияйната усмивка на дете,

в театъра – с браво, за пиесата,

на приятел, в погледа

приветлив...

Гледка чудесна съзерцавам далеч, 

към Твореца с благодарност вечна – 

сред природа райска, че съм родена... 

В парка, цветята – красиви, свежи,

как чудно ухаят, с приказна 

нежност...

Пчеличките сбират сладък прашец, 

кръжат птици, танцувайки прелестно...

Целуват се млади, горят в копнеж 

в сумрака вечер с любов 

озарени.. 

А нощем в тревата свири щурче, 

мига в небето, феерия звездна ...

Някъде, чувам – свири и флейта,

топи се душата с обич смирена.

Хора свидни, все прекрасни, верни, 

с топлещи думи галят ми сърцето... 

Обич с нежност – Божи дар съкровен, 

тя с радост милва всеотдайно всеки ...      
Жалко за прaхосаното време, 

в наивния стремеж към обич нежна ...