23 abr 2024, 10:32

***

  Poesía
458 1 0

*** 

Моето многоточие – нежна 

обич – макар неизказанa съвсем, 

но винаги желана трепетно – 

навсякъде съзирам я, тъй често ...

В сияйната усмивка на дете,

в театъра – с браво, за пиесата,

на приятел, в погледа

приветлив...

Гледка чудесна съзерцавам далеч, 

към Твореца с благодарност вечна – 

сред природа райска, че съм родена... 

В парка, цветята – красиви, свежи,

как чудно ухаят, с приказна 

нежност...

Пчеличките сбират сладък прашец, 

кръжат птици, танцувайки прелестно...

Целуват се млади, горят в копнеж 

в сумрака вечер с любов 

озарени.. 

А нощем в тревата свири щурче, 

мига в небето, феерия звездна ...

Някъде, чувам – свири и флейта,

топи се душата с обич смирена.

Хора свидни, все прекрасни, верни, 

с топлещи думи галят ми сърцето... 

Обич с нежност – Божи дар съкровен, 

тя с радост милва всеотдайно всеки ...      
Жалко за прaхосаното време, 

в наивния стремеж към обич нежна ...                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...