28 мар. 2008 г., 07:56

* * *

791 0 15
Надявах се...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече,
но... почеркът личи,
макар, че трудно се чете.
Започнах да го пиша -
миналото лято.
Писах, спирах...
после трих...
Задрасквах ред по ред.
И после ли?! - Писах даже
във обратен ред...
Отново, отначало...
Прочитах после бавно
всяка дума,
да я запомня - исках.
Да... почти успях.
За да докосна всяка струна
на душата ти,
и с блага дума
болката да залича...
Открих те...
Там, някъде,
между редовете
на онзи... недописан стих...
Не исках да ти преча.
А исках само
ти да си щастлив!

27 март 2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....