28 мар. 2008 г., 07:56

* * *

795 0 15
Надявах се...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече,
но... почеркът личи,
макар, че трудно се чете.
Започнах да го пиша -
миналото лято.
Писах, спирах...
после трих...
Задрасквах ред по ред.
И после ли?! - Писах даже
във обратен ред...
Отново, отначало...
Прочитах после бавно
всяка дума,
да я запомня - исках.
Да... почти успях.
За да докосна всяка струна
на душата ти,
и с блага дума
болката да залича...
Открих те...
Там, някъде,
между редовете
на онзи... недописан стих...
Не исках да ти преча.
А исках само
ти да си щастлив!

27 март 2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...