28.03.2008 г., 7:56

* * *

789 0 15
Надявах се...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече,
но... почеркът личи,
макар, че трудно се чете.
Започнах да го пиша -
миналото лято.
Писах, спирах...
после трих...
Задрасквах ред по ред.
И после ли?! - Писах даже
във обратен ред...
Отново, отначало...
Прочитах после бавно
всяка дума,
да я запомня - исках.
Да... почти успях.
За да докосна всяка струна
на душата ти,
и с блага дума
болката да залича...
Открих те...
Там, някъде,
между редовете
на онзи... недописан стих...
Не исках да ти преча.
А исках само
ти да си щастлив!

27 март 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...