27 апр. 2012 г., 15:38  

Пред вартите на Ада

1.3K 0 3

Когато сърцето обича,

когато сърцето трепти,

когато сърцето в кръв се обтича

пред твоите кафяви очи.

 

Тогава разбира – това е измама.

И тебе вече отдавна те няма.

Загубил всичко – душа и сърце,

печален образ е твойто лице.

 

То носи ми болка, и мрак, и тъга,

която почерня моята нежна душа.

Аз искам приятел, аз искам опора,

и таз си надежда ще нося до гроба.

 

Приятел е този, който е готов

да направи всичко за твоята любов.

И помни, и знае – това, което даваш,

е винаги по-малко от каквото получаваш.

 

Аз мога да пиша в рими и строфи,

защото сърцето бясно се носи

към пропаст голяма със много въпроси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Кланабез... Ще се постараем, защото след като ни липсва талант... остава труд и хъс. За опит няма да говоря
  • Благодаря ти за подкрепата Иваничка.
  • Поздравявам те!
    Едно голямо ,,Браво'' за стихотворението!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...