Пред вартите на Ада
Когато сърцето обича,
когато сърцето трепти,
когато сърцето в кръв се обтича
пред твоите кафяви очи.
Тогава разбира – това е измама.
И тебе вече отдавна те няма.
Загубил всичко – душа и сърце,
печален образ е твойто лице.
То носи ми болка, и мрак, и тъга,
която почерня моята нежна душа.
Аз искам приятел, аз искам опора,
и таз си надежда ще нося до гроба.
Приятел е този, който е готов
да направи всичко за твоята любов.
И помни, и знае – това, което даваш,
е винаги по-малко от каквото получаваш.
Аз мога да пиша в рими и строфи,
защото сърцето бясно се носи
към пропаст голяма със много въпроси...
© Светлин All rights reserved.
Ще се постараем, защото след като ни липсва талант... остава труд и хъс. За опит 
