* * *

*  *  *

Есента и птиците си тръгват.

И тъгата някак си личи

във тази сивота на блокове

панелни...

На улици и светофари.

Кафенетата неделни са тъжни

и дори изглеждат празни.

Дърветата са голи,

листата гният.
Скитниците мръзнат

по скамейки неуютни.

Ето идва и дъждът, но не

за да отмие нещо,

а за да покаже на света,

че лятото горещо е толкова

далече и някой може

да не го дочака...