valerqn (Валентин Хаджиев)
18 63
30 июл. 2015 г., 21:38  

* * * 

  Поэзия » Любовная
626 0 2

Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.

Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички. 
И лист не палят тия сажди,
останки, от огньовете предишни.


Щастието го няма, сегашното е радост,
но и двете са ми станали излишни. 
Струпани в оскъдица, на закъсалата младост,
очаквани, като процеси биологични.


Битието ми се носи със забрадка,
денят, прискърцва в монотонен ритъм.
Душата не я и питам, спрях да ѝ угаждам,
подчиних я на коварен алгоритъм.


 Но откъсна чарк от тежкото безвремие,

 една светулка и ми каза без дори да питам:

„Едвам премигвам, но как пък топля!

 И започвам отсега слънца да вливам.
 Ти ли си шивача, на ефирната ми рокля,
 която със усмивката си да бродирам?
 И често ще я сваляш, а безвремието, 
 го обръщаме във сладострастен ритъм.

 Ще бъда слабата, отдала ти доверието, 

 да ме пазиш оттук да не отлитам.“

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво лято и на двамата
  • "„Едвам примигвам...
    Душата не я и питам, спрях да ѝ угаждам,
    подчиних я на коварен алгоритъм...
    Ти ли си шивача, на ефирната ми рокля...?
    И често ще я сваляш, а безвремието,
    го обръщаме във сладострастен ритъм.
    ...да ме пазиш оттук да не отлитам.“"

    Оригинално и вдъхновяващо! Поздравление!
Предложения
: ??:??