* * *
750
0
0
На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока
по улиците тъмни на града
и взирам се в очите хорски
да зърна малко топлина...
...
А виждам студ и празнота
хора вяли без сърца,
продават ми на части красота
от любовта изстинала следа.
Не искам да живея в този свят,
пропит от подлост и разврат,
да пия вино с мойта самота
да и платя да ме обича за нощта...
Да можех, Боже, пак да се родя
в по-различно светли времена
в дуел да се сражавам със съдба
за награда вечна да получа любовта...
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока
по улиците тъмни на града
и взирам се в очите хорски
да зърна малко топлина...
...
А виждам студ и празнота
хора вяли без сърца,
продават ми на части красота
от любовта изстинала следа.
Не искам да живея в този свят,
пропит от подлост и разврат,
да пия вино с мойта самота
да и платя да ме обича за нощта...
Да можех, Боже, пак да се родя
в по-различно светли времена
в дуел да се сражавам със съдба
за награда вечна да получа любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боян Дочев Все права защищены
