* * *

Jul 15, 2014, 8:31 PM

Poetry » Love

410 0 0

На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...

Без цел вървя и без посока
по улиците тъмни на града
и взирам се в очите хорски
да зърна малко топлина...
...
А виждам студ и празнота
хора вяли без сърца,
продават ми на части красота
от любовта изстинала следа.

Не искам да живея в този свят,
пропит от подлост и разврат,
да пия вино с мойта самота
да и платя да ме обича за нощта...

Да можех, Боже, пак да се родя
в по-различно светли времена
в дуел да се сражавам със съдба
за награда вечна да получа любовта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works