Jul 15, 2014, 8:31 PM

* * *

Poetry » Love

744 0 0

На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...

Без цел вървя и без посока
по улиците тъмни на града
и взирам се в очите хорски
да зърна малко топлина...
...
А виждам студ и празнота
хора вяли без сърца,
продават ми на части красота
от любовта изстинала следа.

Не искам да живея в този свят,
пропит от подлост и разврат,
да пия вино с мойта самота
да и платя да ме обича за нощта...

Да можех, Боже, пак да се родя
в по-различно светли времена
в дуел да се сражавам със съдба
за награда вечна да получа любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0