*****
1K
0
0
Когато дните намаляват,
когато всичко е лъжа,
когато времето е наше,
а всъщност знаем, че не е...
Когато времето изтича,
когато пием от любов,
когато знаем, че не можем
и жално пеем за живот.
Когато малко ни остава,
когато знаем, че грешим,
когато трябва да останем,
а решаваме да продължим...
Да продължим към светлината.
Да потъжим за миг поне.
И да прескочим с двата крака
към необятния небесен рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цеца Тодорова Все права защищены
