17.11.2011 г., 20:46 ч.

***** 

  Поезия » Друга
709 0 0

Когато дните намаляват,
когато всичко е лъжа,
когато времето е наше,
а всъщност знаем, че не е...

Когато времето изтича,
когато пием от любов,
когато знаем, че не можем
и жално пеем за живот.

Когато малко ни остава,
когато знаем, че грешим,
когато трябва да останем,
а решаваме да продължим...

Да продължим към светлината.
Да потъжим за миг поне.
И да прескочим с двата крака
към необятния небесен рай.



© Цеца Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??