Nov 17, 2011, 8:46 PM

*****

  Poetry » Other
1K 0 0

Когато дните намаляват,
когато всичко е лъжа,
когато времето е наше,
а всъщност знаем, че не е...

Когато времето изтича,
когато пием от любов,
когато знаем, че не можем
и жално пеем за живот.

Когато малко ни остава,
когато знаем, че грешим,
когато трябва да останем,
а решаваме да продължим...

Да продължим към светлината.
Да потъжим за миг поне.
И да прескочим с двата крака
към необятния небесен рай.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цеца Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...