11 окт. 2014 г., 23:48

* * *

473 0 0


Някъде в тъмното,

там в тишината...

в бъдеще незнайно

чакаш ме ти.

Чакаш ме, търсиш ме

да ми покажеш, 

че можеш да сбъднеш

моите мечти.

Как ли изглеждаш?
Къде ли живееш?
Съдбите си ще разберем...

Как ще се срещнем?
Какво ще си кажем?
Животът какво ще ни поднесе?

Но аз знам след всички

спомени мои,

след всички сълзи и мечти...

Ти някъде чакаш ме, мили,

да забравя за всичко, 

от което боли. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...