11 окт. 2014 г., 23:48

* * *

478 0 0


Някъде в тъмното,

там в тишината...

в бъдеще незнайно

чакаш ме ти.

Чакаш ме, търсиш ме

да ми покажеш, 

че можеш да сбъднеш

моите мечти.

Как ли изглеждаш?
Къде ли живееш?
Съдбите си ще разберем...

Как ще се срещнем?
Какво ще си кажем?
Животът какво ще ни поднесе?

Но аз знам след всички

спомени мои,

след всички сълзи и мечти...

Ти някъде чакаш ме, мили,

да забравя за всичко, 

от което боли. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...