11 окт. 2014 г., 23:48

* * *

474 0 0


Някъде в тъмното,

там в тишината...

в бъдеще незнайно

чакаш ме ти.

Чакаш ме, търсиш ме

да ми покажеш, 

че можеш да сбъднеш

моите мечти.

Как ли изглеждаш?
Къде ли живееш?
Съдбите си ще разберем...

Как ще се срещнем?
Какво ще си кажем?
Животът какво ще ни поднесе?

Но аз знам след всички

спомени мои,

след всички сълзи и мечти...

Ти някъде чакаш ме, мили,

да забравя за всичко, 

от което боли. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...