Oct 11, 2014, 11:48 PM

* * *

  Poetry » Love
470 0 0


Някъде в тъмното,

там в тишината...

в бъдеще незнайно

чакаш ме ти.

Чакаш ме, търсиш ме

да ми покажеш, 

че можеш да сбъднеш

моите мечти.

Как ли изглеждаш?
Къде ли живееш?
Съдбите си ще разберем...

Как ще се срещнем?
Какво ще си кажем?
Животът какво ще ни поднесе?

Но аз знам след всички

спомени мои,

след всички сълзи и мечти...

Ти някъде чакаш ме, мили,

да забравя за всичко, 

от което боли. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...