11.10.2014 г., 23:48

* * *

471 0 0


Някъде в тъмното,

там в тишината...

в бъдеще незнайно

чакаш ме ти.

Чакаш ме, търсиш ме

да ми покажеш, 

че можеш да сбъднеш

моите мечти.

Как ли изглеждаш?
Къде ли живееш?
Съдбите си ще разберем...

Как ще се срещнем?
Какво ще си кажем?
Животът какво ще ни поднесе?

Но аз знам след всички

спомени мои,

след всички сълзи и мечти...

Ти някъде чакаш ме, мили,

да забравя за всичко, 

от което боли. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...