3 нояб. 2007 г., 22:48

*******

998 0 3
Благодаря на nick68, че ми даде повод да го напиша!

Кoгато ти се случи да заплачеш.
Когато във душата ти вали,
опри глава на мойто рамо
и нека заедно да потъжим.
Когато си отчаян и нещастен,
когато искаш с някого да споделиш.
Не се срамувай,
че си мъж в човешко тяло,
подай ръка
и нека двама болката да споделим.
Когато ти се случи да загубиш.
Най-скъпото и мило същество.
Не се страхувай ти от парещата болка,
която те разяжда!
Обади ми се, приятел!
Аз ще намажа раните ти със балсам.
Съставките му толкоз прости:
частица нежност,
капка топлинка,
едничка дума само, казана на място,
прегръдка тиха
и много, много доброта.
Скръбта и болката са част
от краткото ни съществуване.
Прашинка мигновена са от нашия живот.
Разкъсваща е, знам!
Но не убийствена!
Дошла е с цел едничка!
Да се преборим с нея,
двама ще я победим!

Пепи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...