5 тристишия
472
0
0
5 тристишия
Живодар Душков
***
Някой беше разкъсал кората
и смола потекла от раната...
„Боли ме, приятелю” – дървото шепти.
***
Люлее се тревичка нежна
в скалата твърда, намерила приют:
„Надежда има! Винаги надежда има!”
***
Пред блока катафалка чака,
а от съседен вход извеждат булка.
Приветстват музикантите живота...
***
Колко е странно –
хиляди снимки и хиляди думи,
а времето две-три само запазва.
***
Напукани от жега мойте устни бяха...
Сега край мене извор щедър има –
оглеждам се за хора жадни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Душков Все права защищены
