5 тристишия

Живодар Душков

***

Някой беше разкъсал кората

и смола потекла от раната...

„Боли ме, приятелю” – дървото шепти. 

***

Люлее се тревичка нежна

в скалата твърда, намерила приют:

„Надежда има! Винаги надежда има!”

***

Пред блока катафалка чака,

а от съседен вход извеждат булка.

Приветстват музикантите живота...

***

Колко е странно –

хиляди снимки и хиляди думи,

а времето две-три само запазва.

***

Напукани от жега мойте устни бяха...

Сега край мене извор щедър има –

оглеждам се за хора жадни.