сутрин
когато слънцето
се събужда
още рошаво
с едва видими лъчи
и когато
топлото мляко
вдига пара
на перваза
когато отваряш
сънено очите си
търсейки ме
омотавайки се
в чаршафитес парфюма
на телата ни
ще си спомняме
тази сутрин
когато
описвам всичко това
а ти все още
мърмориш за кафе
и за мекици
със сладко
слънцето вече
ни гледа усмихнато
очаквайки с трепет
да залезе
да приглади щръкналите
стръкчета трева
къдетовсе още
ние криев шепите си
© Любослава Пиринкова Все права защищены