сутрин
когато слънцето
се събужда
още рошаво
с едва видими лъчи
и когато
топлото мляко
вдига пара
на перваза
когато отваряш
сънено очите си
търсейки ме
омотавайки се
в чаршафитес парфюма
на телата ни
ще си спомняме
тази сутрин
когато
описвам всичко това
а ти все още
мърмориш за кафе
и за мекици
със сладко
слънцето вече
ни гледа усмихнато
очаквайки с трепет
да залезе
да приглади щръкналите
стръкчета трева
къдетовсе още
ние криев шепите си
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
