сутрин
когато слънцето
се събужда
още рошаво
с едва видими лъчи
и когато
топлото мляко
вдига пара
на перваза
когато отваряш
сънено очите си
търсейки ме
омотавайки се
в чаршафитес парфюма
на телата ни
ще си спомняме
тази сутрин
когато
описвам всичко това
а ти все още
мърмориш за кафе
и за мекици
със сладко
слънцето вече
ни гледа усмихнато
очаквайки с трепет
да залезе
да приглади щръкналите
стръкчета трева
къдетовсе още
ние криев шепите си
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
