misteriqta (Мария)
2 325

8 янв. 2013 г., 06:45

* * *

Поэзия

535 0 2

да се блъснеш в страховете си,

за да видиш колко са нищожни,

но колко способни...

и пак в очите ти съзирам го,

ти не можеш да погледнеш

чисто, искрено, непоколебимо,

затова ме гледаш с болка,

затова грешиш отново

и отново,

затова

твоят свят се руши,

затова се опитвам да го съграждам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

misteriqta (Мария)

БЛАГОДАРЯ!!!

2013-01-09T00:08:55+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Наистина страховете ни са нищожни,още повече ,че те ни пречат да изживеем живота тъкъв какъвто е и да се възползваме от всяка дадена минута да обичаме!Поздрав!

2013-01-08T11:43:55+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....