8.01.2013 г., 6:45 ч.

* * * 

  Поезия
460 0 2
да се блъснеш в страховете си,
за да видиш колко са нищожни,
но колко способни...
и пак в очите ти съзирам го,
ти не можеш да погледнеш
чисто, искрено, непоколебимо,
затова ме гледаш с болка,
затова грешиш отново
и отново,
затова
твоят свят се руши,
затова се опитвам да го съграждам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??