* * *

Jan 8, 2013, 6:45 AM

Poetry

459 0 2

да се блъснеш в страховете си,
за да видиш колко са нищожни,
но колко способни...
и пак в очите ти съзирам го,
ти не можеш да погледнеш
чисто, искрено, непоколебимо,
затова ме гледаш с болка,
затова грешиш отново
и отново,
затова
твоят свят се руши,
затова се опитвам да го съграждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works