* * *

Poetry

530 0 2

да се блъснеш в страховете си,

за да видиш колко са нищожни,

но колко способни...

и пак в очите ти съзирам го,

ти не можеш да погледнеш

чисто, искрено, непоколебимо,

затова ме гледаш с болка,

затова грешиш отново

и отново,

затова

твоят свят се руши,

затова се опитвам да го съграждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

БЛАГОДАРЯ!!!

2013-01-09T00:08:55+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Наистина страховете ни са нищожни,още повече ,че те ни пречат да изживеем живота тъкъв какъвто е и да се възползваме от всяка дадена минута да обичаме!Поздрав!

2013-01-08T11:43:55+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0