* * *

Poetry

532 0 2

да се блъснеш в страховете си,

за да видиш колко са нищожни,

но колко способни...

и пак в очите ти съзирам го,

ти не можеш да погледнеш

чисто, искрено, непоколебимо,

затова ме гледаш с болка,

затова грешиш отново

и отново,

затова

твоят свят се руши,

затова се опитвам да го съграждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

БЛАГОДАРЯ!!!

2013-01-09T00:08:55+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Наистина страховете ни са нищожни,още повече ,че те ни пречат да изживеем живота тъкъв какъвто е и да се възползваме от всяка дадена минута да обичаме!Поздрав!

2013-01-08T11:43:55+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0