* * *

Poetry

537 0 2

да се блъснеш в страховете си,

за да видиш колко са нищожни,

но колко способни...

и пак в очите ти съзирам го,

ти не можеш да погледнеш

чисто, искрено, непоколебимо,

затова ме гледаш с болка,

затова грешиш отново

и отново,

затова

твоят свят се руши,

затова се опитвам да го съграждам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

БЛАГОДАРЯ!!!

2013-01-09T00:08:55+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Наистина страховете ни са нищожни,още повече ,че те ни пречат да изживеем живота тъкъв какъвто е и да се възползваме от всяка дадена минута да обичаме!Поздрав!

2013-01-08T11:43:55+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0