8 ene 2013, 6:45

* * *

  Poesía
531 0 2

да се блъснеш в страховете си,

за да видиш колко са нищожни,

но колко способни...

и пак в очите ти съзирам го,

ти не можеш да погледнеш

чисто, искрено, непоколебимо,

затова ме гледаш с болка,

затова грешиш отново

и отново,

затова

твоят свят се руши,

затова се опитвам да го съграждам


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БЛАГОДАРЯ!!!
  • Наистина страховете ни са нищожни,още повече ,че те ни пречат да изживеем живота тъкъв какъвто е и да се възползваме от всяка дадена минута да обичаме!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...