hristo23 (Христо Ангелов)
13

2 июн. 2009 г., 20:54

********

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

Тъжна луна над

града се спусна.

Огрявайки прозореца

мой. Самотен само

скитникът под него

беше днес щастлив.

А в сърцето мое

тъжна музика звучи.

А луната жадно

над стаята ми огря.

Отпивайки от моята

тъга безкрайно пуста,

отпивайки с глътки

тежки - бавни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gefita (Георги Табаков)

До сега четох двете ти произведения от 2009 год.И са с интересно чаровен стил.И няма как да поставя оценка 5,въпреки ,че има по -незабравими.Очаквам с нетърпение стихчето дадено за публикуване.И сега ще видя от 2008 год.
С вълнение ще чакам ,как пишеш на любовна тематика.Да усетя по-чувствено усещанията ти.

2009-06-04T03:55:01+03:00

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....