2 июн. 2009 г., 20:54

********

1.1K 0 1

Тъжна луна над

града се спусна.

Огрявайки прозореца

мой. Самотен само

скитникът под него

беше днес щастлив.

 

А в сърцето мое

тъжна музика звучи.

А луната жадно

над стаята ми огря.

 

Отпивайки от моята

тъга безкрайно пуста,

отпивайки с глътки

тежки - бавни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До сега четох двете ти произведения от 2009 год.И са с интересно чаровен стил.И няма как да поставя оценка 5,въпреки ,че има по -незабравими.Очаквам с нетърпение стихчето дадено за публикуване.И сега ще видя от 2008 год.
    С вълнение ще чакам ,как пишеш на любовна тематика.Да усетя по-чувствено усещанията ти.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...