2.06.2009 г., 20:54

********

1.1K 0 1

Тъжна луна над

града се спусна.

Огрявайки прозореца

мой. Самотен само

скитникът под него

беше днес щастлив.

 

А в сърцето мое

тъжна музика звучи.

А луната жадно

над стаята ми огря.

 

Отпивайки от моята

тъга безкрайно пуста,

отпивайки с глътки

тежки - бавни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До сега четох двете ти произведения от 2009 год.И са с интересно чаровен стил.И няма как да поставя оценка 5,въпреки ,че има по -незабравими.Очаквам с нетърпение стихчето дадено за публикуване.И сега ще видя от 2008 год.
    С вълнение ще чакам ,как пишеш на любовна тематика.Да усетя по-чувствено усещанията ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...