dv5 (Донка Василева)
110 175
12 авг. 2011 г., 11:51  

* * * 

  Поэзия
829 0 4

*  *  *               

Със този свят

отдавна съм наясно.

Обичам го.

Сълза и смях –

във стих.

Пулсира в същността ми.

Бавно гасне.

Ту странно див,

ту безразсъдно тих.

Ту глътка свежа,

ту – крило безпътно.

Днес – ясноок,

а утре – вледенен.

Видение...

И блян –

под сянка плътна.

И стръмен връх  –

все тъй – непокорен.

Все още

търся в него

своя пристан...

Догарям

и припламвам –

лед - и зной.

Умирам.

И възкръсвам –

стон –

над листа.

За него – чужда.

Той за мене – свой.

 

 

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какъв сблъсък на думи и твърдения още в началото - "нейното" няма нищо общо нито с публикуваното тук, нито с вариантите му /след корекции от мен/... но... просто го има в книгата й- редактирано от самата нея...
    И... пак е мой ред, вече окончателно. АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ С БЕЗОЧИЕТО СИ, продължавайки да сипеш обиди, обвинения и заплахи, точно тук ще поместя "метафоричните" ти излияния /къде ли не!/, показващи истинската ти същност. За кои стихове говориш, от първата ми книга ли,на които завиждаше дотолкова, че скри от мен участието си в конкурс, а после дойде да ме молиш за пари, за да си получиш лично наградата? Забрави ли мънкането си - "Ако бяхме участвали двете, можеше да оберем наградите..." Но не можа да обясниш защо не си споделила с мен! Тъкмо двуличието ти и злословието зад гърба ми ме отдалечиха окончателно от теб! КАНИШ СЕ ДА НЕ СЛИЗАШ НА МОЕТО НИВО -
    но... първо го достигни и...си отговори как изглеждаш в очите на хората, бродейки в целия град, опитвайки да убедиш кого ли не в авторството си /досущ като бягащия "гузен-негонен"/.ХРОНОЛОГИЯТА НА СЪБИТИЯТА Е ТОЧНА - и тук признаваш, че си идвала т.г. два пъти у нас /след близо 14 години/ - преди и след промоцията на книгата ти.Но спестяваш добрите ми намерения и молби да изясним всичко,без тази "врява до Бога", която тъкмо ти започна. И то за един мой стих, сякаш се е родил нечуван, невиждан и нечетен шедьовър.НЕ ЗАБРАВЯЙ - в анализите имам сериозно предимство - и като специалност, и като редактор на не малко поетични и прозаични книги /плюс още няколко, минали през моя компютър, преди да тръгнат за печат/. Радват се на успех,а аз се радвам заедно с авторите им, не се бия в гърдите, че, ако съм помогнала с метафора или дума, те са мои и ще ги ползвам и в своите писания.И не бих могла да кажа като теб - "изляла съм душата и сърцето си в чуждите стихове". И то със самочувствието, че си "ДОСТОЙНА КАТО РЕДАКТОР ЗА КНИГАТА НА ГИНЕС"!!!
    Издадох още 4 книги, петата е в печатница, още две са готови - и в тях ли си "изляла душата си", или си ги редактирала? Трудно /да не кажа невъзможно/ понасяш чуждите успехи.Отговори си - защо. Относно ВЪЗДУШНИТЕ КУЛИ - да ти припомня ли чии са тези думи? Не бих ги употребила никога, защото ценя поезията ти. СПОРЪТ ПРИКЛЮЧИ, но ти продължаваш да ТВЪРДИШ, че моето стихотворение е твое.Кой от трите му варианта си припозна, за да стигнеш до отрочето в книгата си? В ПЪРВИЯ - поместен от мен в този сайт,един стих звучеше така:"ДОГАРЯМ И ПРИПЛАМВАМ - СНЕЖЕН ЗНОЙ"./Документирала съм го, преснет и сканиран, а последвалата поправка е направена лично от мен./Във ВТОРИЯ ВАРИАНТ, поместен в "Екип 7" с твоето име и снимка, в същия стих има ПРОМЯНА - "ДОГАРЯМ И ПРИПЛАМВАМ - СНЕЖЕН РОЙ." И тъкмо за този вариант ти се хвана като "удавник за сламка" /връщам ти думите!/ - нали вече го имаше "изваян" в книгата си. НО МОЖЕЩ ЛИ ДА ДОКАЖЕШ КОЙ, КОГА И ЗАЩО направи тази промяна? Или пак ще мънкаш, че може би и поправките си "прихванала от небесния мисловен поток"!?! ведно с мен? Аз /и не само аз, защото трима умувахме над тази поправка/ - мога!В ТРЕТИЯ ВАРИАНТ, публикуван пак в "Екип 7", но вече с моето име, в същия стих съм направила нова промяна - "ДОГАРЯЙКИ - ПРИПЛАМВАМ, ЛЕД - И ЗНОЙ" Колкото до "рожбата" ти /ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ на оригинала ми/, бях категорична в пресата, категорична съм и сега - не я припознавам за своя, въпреки немалкото буквално заимствувани изрази и думи.Аз констатирам, ти водиш диалог.Чужд ми е твоят свят, който "препуска бясно", чужда ми е твоята "вълна метежна", както и "лавина снежна" и най-вече пропастта и то бездънна! Не бих задала и въпроса "защо ли още търся в тебе пристан?" - асоциирам го с примирение и дори поражение.За мен авторските нагласи в моя стих и в редактирания от теб, са различни.Но поантата, за която възкликна, че най-много ти е харесала, си запазила!/Припомням ти - така се възкликва на нещо ЧУЖДО! Истинският автор не възкликва, възхитен от собствените си думи - би трябвало да са му харесали още когато ги е слагал на листа./
    АЗ БЯХ ДОТУК.Ако не спреш с обвиненията си, ще "сблъскам" тук поместените в "Екип 7" твоя и моя позиция /а защо не и на третата страна в този конфликт, а и на преподавателката ти по литература, чиито съвети явно не цениш./В чия ли градина ще попаднат "камъните", с които още ме замерваш?
    ЕТО И ЕДНА СЕНЗАЦИЯ: Моята "приятелка" публично ме обвини, че крада мъдрите й мисли и слова - този път от най-новата й стихосбирка, издадена през 2014 г.И то - визирайки изрази и думи от поместеното ми във Фейсбук стихотворение "Късче небе", което... се намира на стр. 79 в стихосбирката ми "Спомен за цвят", издадена през 2000-та г.Кой от кого ли е преписвал...
    Съжалявам, неудобно ми е и ме е срам, че ви занимаваме с подобни сблъсъци.Не аз започнах всичко това.И не можеше да си замълча. Извинете ни - и мен, и нея, защото, колкото и да изглежда наивно, все още мисля, че тя се е подвела,виждайки стихотворението ми с нейното име и снимка.За присвоеното от мен сметка няма да й търся,но ако продължава да уронва достойнството ми, бих се замислила.Залагам на доброто у всеки човек. Дано съм права!
    Благодаря на Бога, че ви има и че точно тук съм поместила стиха, станал "ябълката на раздора".
  • Ще Ви отговоря, само моля да почакате няколко дни.Ще стигнем до истината, която е една. Без значение чия ще се окаже вината, отговор ще има. Но нека първо да изясним как моето стихотворение бе публикувано на 7.11.2012 г. във в. "Екип 7", но... с името и снимката на Павлина Стаменова, а още по-късно се появи - редактирано и със заглавие в новата й книга. Впрочем, ако го търсите в стихосбирката й, разгърнете я на стр. 154, а не на 145, Павлина дори и това е сгрешила. На обидите не мисля да отговарям - визирам жаргонните /в конкретния контекст/думи като "снабди", "сви" и "забърса", независимо че са допуснати в сайта. В 30-годишната си журналистическа практика съм си позволявала да ги употребявам само в хумористично-сатиричните жанрове. При всички случаи има един виновен - аз, ако... не помня какво съм писала!, тя - ако се е заблудила, виждайки стихотворението с името и снимката си, или... този, който е предложил стиха не с моето име и снимка, а с нейните. Плагиатство не допускам - за себе си съм наясно, за нея - също. Но... някой ни забърка в тази невероятна каша. Избистрят ли се нещата, лично ще Ви отговоря, тук, в сайта.
  • Допадна ми...
  • !
Предложения
: ??:??