* * *
* * *
Със този свят
отдавна съм наясно.
Обичам го.
Сълза и смях –
във стих.
Пулсира в същността ми.
Бавно гасне.
Ту странно див,
ту безразсъдно тих.
Ту глътка свежа,
ту – крило безпътно.
Днес – ясноок,
а утре – вледенен.
Видение...
И блян –
под сянка плътна.
И стръмен връх –
все тъй – непокорен.
Все още
търся в него
своя пристан...
Догарям
и припламвам –
лед - и зной.
Умирам.
И възкръсвам –
стон –
над листа.
За него – чужда.
Той за мене – свой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
