12.08.2011 г., 11:51  

* * *

958 0 4

*  *  *               

Със този свят

отдавна съм наясно.

Обичам го.

Сълза и смях –

във стих.

Пулсира в същността ми.

Бавно гасне.

Ту странно див,

ту безразсъдно тих.

Ту глътка свежа,

ту – крило безпътно.

Днес – ясноок,

а утре – вледенен.

Видение...

И блян –

под сянка плътна.

И стръмен връх  –

все тъй – непокорен.

Все още

търся в него

своя пристан...

Догарям

и припламвам –

лед - и зной.

Умирам.

И възкръсвам –

стон –

над листа.

За него – чужда.

Той за мене – свой.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какъв сблъсък на думи и твърдения още в началото - "нейното" няма нищо общо нито с публикуваното тук, нито с вариантите му /след корекции от мен/... но... просто го има в книгата й- редактирано от самата нея...
    И... пак е мой ред, вече окончателно. АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ С БЕЗОЧИЕТО СИ, продължавайки да сипеш обиди, обвинения и заплахи, точно тук ще поместя "метафоричните" ти излияния /къде ли не!/, показващи истинската ти същност. За кои стихове говориш, от първата ми книга ли,на които завиждаше дотолкова, че скри от мен участието си в конкурс, а после дойде да ме молиш за пари, за да си получиш лично наградата? Забрави ли мънкането си - "Ако бяхме участвали двете, можеше да оберем наградите..." Но не можа да обясниш защо не си споделила с мен! Тъкмо двуличието ти и злословието зад гърба ми ме отдалечиха окончателно от теб! КАНИШ СЕ ДА НЕ СЛИЗАШ НА МОЕТО НИВО -
    но... първо го достигни и...си отговори как изглеждаш в очите на хората, бродейки в целия град, опитвайки да убедиш кого ли не в авторството си /досущ като бягащия "гузен-негонен"/.ХРОНОЛОГИЯТА НА СЪБИТИЯТА Е ТОЧНА - и тук признаваш, че си идвала т.г. два пъти у нас /след близо 14 години/ - преди и след промоцията на книгата ти.Но спестяваш добрите ми намерения и молби да изясним всичко,без тази "врява до Бога", която тъкмо ти започна. И то за един мой стих, сякаш се е родил нечуван, невиждан и нечетен шедьовър.НЕ ЗАБРАВЯЙ - в анализите имам сериозно предимство - и като специалност, и като редактор на не малко поетични и прозаични книги /плюс още няколко, минали през моя компютър, преди да тръгнат за печат/. Радват се на успех,а аз се радвам заедно с авторите им, не се бия в гърдите, че, ако съм помогнала с метафора или дума, те са мои и ще ги ползвам и в своите писания.И не бих могла да кажа като теб - "изляла съм душата и сърцето си в чуждите стихове". И то със самочувствието, че си "ДОСТОЙНА КАТО РЕДАКТОР ЗА КНИГАТА НА ГИНЕС"!!!
    Издадох още 4 книги, петата е в печатница, още две са готови - и в тях ли си "изляла душата си", или си ги редактирала? Трудно /да не кажа невъзможно/ понасяш чуждите успехи.Отговори си - защо. Относно ВЪЗДУШНИТЕ КУЛИ - да ти припомня ли чии са тези думи? Не бих ги употребила никога, защото ценя поезията ти. СПОРЪТ ПРИКЛЮЧИ, но ти продължаваш да ТВЪРДИШ, че моето стихотворение е твое.Кой от трите му варианта си припозна, за да стигнеш до отрочето в книгата си? В ПЪРВИЯ - поместен от мен в този сайт,един стих звучеше така:"ДОГАРЯМ И ПРИПЛАМВАМ - СНЕЖЕН ЗНОЙ"./Документирала съм го, преснет и сканиран, а последвалата поправка е направена лично от мен./Във ВТОРИЯ ВАРИАНТ, поместен в "Екип 7" с твоето име и снимка, в същия стих има ПРОМЯНА - "ДОГАРЯМ И ПРИПЛАМВАМ - СНЕЖЕН РОЙ." И тъкмо за този вариант ти се хвана като "удавник за сламка" /връщам ти думите!/ - нали вече го имаше "изваян" в книгата си. НО МОЖЕЩ ЛИ ДА ДОКАЖЕШ КОЙ, КОГА И ЗАЩО направи тази промяна? Или пак ще мънкаш, че може би и поправките си "прихванала от небесния мисловен поток"!?! ведно с мен? Аз /и не само аз, защото трима умувахме над тази поправка/ - мога!В ТРЕТИЯ ВАРИАНТ, публикуван пак в "Екип 7", но вече с моето име, в същия стих съм направила нова промяна - "ДОГАРЯЙКИ - ПРИПЛАМВАМ, ЛЕД - И ЗНОЙ" Колкото до "рожбата" ти /ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ на оригинала ми/, бях категорична в пресата, категорична съм и сега - не я припознавам за своя, въпреки немалкото буквално заимствувани изрази и думи.Аз констатирам, ти водиш диалог.Чужд ми е твоят свят, който "препуска бясно", чужда ми е твоята "вълна метежна", както и "лавина снежна" и най-вече пропастта и то бездънна! Не бих задала и въпроса "защо ли още търся в тебе пристан?" - асоциирам го с примирение и дори поражение.За мен авторските нагласи в моя стих и в редактирания от теб, са различни.Но поантата, за която възкликна, че най-много ти е харесала, си запазила!/Припомням ти - така се възкликва на нещо ЧУЖДО! Истинският автор не възкликва, възхитен от собствените си думи - би трябвало да са му харесали още когато ги е слагал на листа./
    АЗ БЯХ ДОТУК.Ако не спреш с обвиненията си, ще "сблъскам" тук поместените в "Екип 7" твоя и моя позиция /а защо не и на третата страна в този конфликт, а и на преподавателката ти по литература, чиито съвети явно не цениш./В чия ли градина ще попаднат "камъните", с които още ме замерваш?
    ЕТО И ЕДНА СЕНЗАЦИЯ: Моята "приятелка" публично ме обвини, че крада мъдрите й мисли и слова - този път от най-новата й стихосбирка, издадена през 2014 г.И то - визирайки изрази и думи от поместеното ми във Фейсбук стихотворение "Късче небе", което... се намира на стр. 79 в стихосбирката ми "Спомен за цвят", издадена през 2000-та г.Кой от кого ли е преписвал...
    Съжалявам, неудобно ми е и ме е срам, че ви занимаваме с подобни сблъсъци.Не аз започнах всичко това.И не можеше да си замълча. Извинете ни - и мен, и нея, защото, колкото и да изглежда наивно, все още мисля, че тя се е подвела,виждайки стихотворението ми с нейното име и снимка.За присвоеното от мен сметка няма да й търся,но ако продължава да уронва достойнството ми, бих се замислила.Залагам на доброто у всеки човек. Дано съм права!
    Благодаря на Бога, че ви има и че точно тук съм поместила стиха, станал "ябълката на раздора".
  • Ще Ви отговоря, само моля да почакате няколко дни.Ще стигнем до истината, която е една. Без значение чия ще се окаже вината, отговор ще има. Но нека първо да изясним как моето стихотворение бе публикувано на 7.11.2012 г. във в. "Екип 7", но... с името и снимката на Павлина Стаменова, а още по-късно се появи - редактирано и със заглавие в новата й книга. Впрочем, ако го търсите в стихосбирката й, разгърнете я на стр. 154, а не на 145, Павлина дори и това е сгрешила. На обидите не мисля да отговарям - визирам жаргонните /в конкретния контекст/думи като "снабди", "сви" и "забърса", независимо че са допуснати в сайта. В 30-годишната си журналистическа практика съм си позволявала да ги употребявам само в хумористично-сатиричните жанрове. При всички случаи има един виновен - аз, ако... не помня какво съм писала!, тя - ако се е заблудила, виждайки стихотворението с името и снимката си, или... този, който е предложил стиха не с моето име и снимка, а с нейните. Плагиатство не допускам - за себе си съм наясно, за нея - също. Но... някой ни забърка в тази невероятна каша. Избистрят ли се нещата, лично ще Ви отговоря, тук, в сайта.
  • Допадна ми...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...