28 мар. 2008 г., 19:14

* * *

637 0 0

Вятърът не ще продуха

ни сърцето, ни душата

на злодея в пусто наше,

злъчно време.

 

Тази мисъл през

устата на детето

до света ни черен ще достигне,

няма воля черният и мрачният

своя свят наново да издигне.

 

Ще ги кажа тези думи

аз насън - няма никой смъртен

да успее да спаси света от мрака

и ще тегнем с таз' прокоба

над душите ни през века,

изграден от нас - несретници.

 

Написано в среднощно вдъхновение на 27/28.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...