28.03.2008 г., 19:14

* * *

633 0 0

Вятърът не ще продуха

ни сърцето, ни душата

на злодея в пусто наше,

злъчно време.

 

Тази мисъл през

устата на детето

до света ни черен ще достигне,

няма воля черният и мрачният

своя свят наново да издигне.

 

Ще ги кажа тези думи

аз насън - няма никой смъртен

да успее да спаси света от мрака

и ще тегнем с таз' прокоба

над душите ни през века,

изграден от нас - несретници.

 

Написано в среднощно вдъхновение на 27/28.03.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...