28.03.2008 г., 19:14

* * *

635 0 0

Вятърът не ще продуха

ни сърцето, ни душата

на злодея в пусто наше,

злъчно време.

 

Тази мисъл през

устата на детето

до света ни черен ще достигне,

няма воля черният и мрачният

своя свят наново да издигне.

 

Ще ги кажа тези думи

аз насън - няма никой смъртен

да успее да спаси света от мрака

и ще тегнем с таз' прокоба

над душите ни през века,

изграден от нас - несретници.

 

Написано в среднощно вдъхновение на 27/28.03.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...