Вятърът не ще продуха
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през
устата на детето
до света ни черен ще достигне,
няма воля черният и мрачният
своя свят наново да издигне.
Ще ги кажа тези думи
аз насън - няма никой смъртен
да успее да спаси света от мрака
и ще тегнем с таз' прокоба
над душите ни през века,
изграден от нас - несретници.
Написано в среднощно вдъхновение на 27/28.03.2008г.
© Илия Иванов Всички права запазени