Mar 28, 2008, 7:14 PM

* * *

629 0 0

Вятърът не ще продуха

ни сърцето, ни душата

на злодея в пусто наше,

злъчно време.

 

Тази мисъл през

устата на детето

до света ни черен ще достигне,

няма воля черният и мрачният

своя свят наново да издигне.

 

Ще ги кажа тези думи

аз насън - няма никой смъртен

да успее да спаси света от мрака

и ще тегнем с таз' прокоба

над душите ни през века,

изграден от нас - несретници.

 

Написано в среднощно вдъхновение на 27/28.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....