8 окт. 2010 г., 22:06

* * *

1.1K 0 1

Несмирена, неспокойна душа

не венчае успеха, а болката,

уж не плаче от самота,

но отново солени са устните.

 

Непокорна, а затворена в кутия,

бяга уж, а все там си стои,

поглежда нагоре, не търси пощада,

но те моли да се смилиш.

 

Свободна е, а избор няма,

неспокойна, но в безкраен покой,

нито стон, нито звук не издава,

ала плаче за погледа твой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Странно е. Лабиринт... губя се. Но е интересно! Трябва да го прочета поне още дваж!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...