8.10.2010 г., 22:06 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
709 0 1

Несмирена, неспокойна душа

не венчае успеха, а болката,

уж не плаче от самота,

но отново солени са устните.

 

Непокорна, а затворена в кутия,

бяга уж, а все там си стои,

поглежда нагоре, не търси пощада,

но те моли да се смилиш.

 

Свободна е, а избор няма,

неспокойна, но в безкраен покой,

нито стон, нито звук не издава,

ала плаче за погледа твой.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Странно е. Лабиринт... губя се. Но е интересно! Трябва да го прочета поне още дваж!
Предложения
: ??:??