* * *
Несмирена, неспокойна душа
не венчае успеха, а болката,
уж не плаче от самота,
но отново солени са устните.
Непокорна, а затворена в кутия,
бяга уж, а все там си стои,
поглежда нагоре, не търси пощада,
но те моли да се смилиш.
Свободна е, а избор няма,
неспокойна, но в безкраен покой,
нито стон, нито звук не издава,
ала плаче за погледа твой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стоянова Всички права запазени
Но е интересно! Трябва да го прочета поне още дваж! 