Несмирена, неспокойна душа
не венчае успеха, а болката,
уж не плаче от самота,
но отново солени са устните.
Непокорна, а затворена в кутия,
бяга уж, а все там си стои,
поглежда нагоре, не търси пощада,
но те моли да се смилиш.
Свободна е, а избор няма,
неспокойна, но в безкраен покой,
нито стон, нито звук не издава,
ала плаче за погледа твой.
© Павлина Стоянова All rights reserved.
Но е интересно! Трябва да го прочета поне още дваж! Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
