Oct 8, 2010, 10:06 PM

* * * 

  Poetry » Love
833 0 1

Несмирена, неспокойна душа

не венчае успеха, а болката,

уж не плаче от самота,

но отново солени са устните.

 

Непокорна, а затворена в кутия,

бяга уж, а все там си стои,

поглежда нагоре, не търси пощада,

но те моли да се смилиш.

 

Свободна е, а избор няма,

неспокойна, но в безкраен покой,

нито стон, нито звук не издава,

ала плаче за погледа твой.

© Павлина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Странно е. Лабиринт... губя се. Но е интересно! Трябва да го прочета поне още дваж!
Random works
: ??:??