* * *
Не чакай, притихнал до прага,
вратата аз да отворя.
Бъди като бурния вятър,
втурни се и целуни ме нежно.
Забързан и груб е светът ни,
но радост все още намирам.
В прегръдките твои от нежност,
притихнала, аз се усмихвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
