27 нояб. 2011 г., 19:02

* * *

831 0 1

Не ще разцъфна сред увехнали цветя...
не ще изгрея и сред залезите тъжни...
Не ще успея да пробудя любовта,
във вече твоето сърце ненужно...

Не бих могла леда да разтопя,
не бих могла тоз огън да запаля...
за който нужна  била  е искра...
за да ни стигне огън да пожари...

Не бих могла...
а с мен и любовта...
Отрекъл нея...
вечно ще си беден!!!
Не ще разцъфнем сред увехнали цветя...
ще ни откъсне, който ни е верен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...