27.11.2011 г., 19:02

* * *

830 0 1

Не ще разцъфна сред увехнали цветя...
не ще изгрея и сред залезите тъжни...
Не ще успея да пробудя любовта,
във вече твоето сърце ненужно...

Не бих могла леда да разтопя,
не бих могла тоз огън да запаля...
за който нужна  била  е искра...
за да ни стигне огън да пожари...

Не бих могла...
а с мен и любовта...
Отрекъл нея...
вечно ще си беден!!!
Не ще разцъфнем сред увехнали цветя...
ще ни откъсне, който ни е верен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...