Не ще разцъфна сред увехнали цветя...
не ще изгрея и сред залезите тъжни...
Не ще успея да пробудя любовта,
във вече твоето сърце ненужно...
Не бих могла леда да разтопя,
не бих могла тоз огън да запаля...
за който нужна била е искра...
за да ни стигне огън да пожари...
Не бих могла...
а с мен и любовта...
Отрекъл нея...
вечно ще си беден!!!
Не ще разцъфнем сред увехнали цветя...
ще ни откъсне, който ни е верен!
© Красимира Касабова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
