22 мар. 2016 г., 21:07  

Нощни стихове 2

595 0 3

Душата е жадна за думите прости

втъкани със радост в поредния стих.

А земните чувства са моите гости

и нищичко важно от тях аз не скрих.

 

Звучаха във мене тез стихове нощни

и правеха топло на моята кръв.

Избраните рими и точни, и мощни

повдигат те във мене понятната стръв.

 

И аз не заспивам във късните нощи,

да чакам деня си до трети петли.

Събуждам се сутрин сред земните пощи

и чакам зората във мен да светли.

 

Че хубави строфи душата ми радват.

Посрещам деня си под птиче крило.

Очите ми сутрин и слънце открадват,

че да ги разпръснат над град и селО.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...