22 мар. 2016 г., 21:07  

Нощни стихове 2

598 0 3

Душата е жадна за думите прости

втъкани със радост в поредния стих.

А земните чувства са моите гости

и нищичко важно от тях аз не скрих.

 

Звучаха във мене тез стихове нощни

и правеха топло на моята кръв.

Избраните рими и точни, и мощни

повдигат те във мене понятната стръв.

 

И аз не заспивам във късните нощи,

да чакам деня си до трети петли.

Събуждам се сутрин сред земните пощи

и чакам зората във мен да светли.

 

Че хубави строфи душата ми радват.

Посрещам деня си под птиче крило.

Очите ми сутрин и слънце открадват,

че да ги разпръснат над град и селО.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...